Ежедневно слушаме за пребити, ограбени, измамени, насилени. Извършителите най-често са "криминално проявени", "познати на полицията" и др. рецидивисти.
Тук нямам предвид само определен етнос, а всички крадци, побойници, измамници, насилници, изнудвачи, т.е. всички асоциални групи и типове.
Питам се, какво правят правят тези асоциални типове сред нас? 
Нали живеем  в "демокрация" т.е. управление на народа, на мнозинството?
Как тогава позволяваме малки групи да ни тероризират?
Явно, т. нар. "демокрация", няма нищо общо с обществото, в което живеем.
Чл.6 ал.(2) от Конституцията на РБ гласи "Всички граждани са равни пред закона"
Защо ли нямам такова усещане? А и как да е иначе, когато самите ни законотворци погазват законите! Наскоро гледахме един "бял вожд", лидер на партия, пушеше в заведение. Обяснението му беше, че е против закона за тютюнопушенето и затова го нарушава. По същата логика сигурно се водят и крадците.
Почти 30 години ни заливат с информация за т.нар. "битова престъпност" докато тя се превърна в част от ежедневието ни. Стигнахме дотам, че ако ни ограбят, рискуваме да ни обвинят, че сме "създали предпоставка за престъпление" след като не сме сложили блиндирана врата, алармена система и жива охрана. Затова все по-малко се оплакваме в полицията.
По повод на поредния обир на възрастни хора на село, един бургаски депутат каза: "Не можем да осъдим някого за три кокошки". Така е, ако е съгрешил един-два пъти. Но когато е с "богато криминално досие", рецидивист?
Тук вече законодателството ни сериозно куца. Не само нашето, а и европейското.
Зад паравана "защита правата на човека" всички тези рецидивисти избягват заслуженото им наказание.
Създадено ни е усещането, че законите защитават по-добре престъпниците, а не нас.
Не трябва ли вече да променим това усещане?