Често ме питат: защо толкова превеждаш от руски? И защо не напишеш своето мнение по въпроса, вместо да превеждаш?
Отговарям: превеждам, защото в руската интернет-среда има невъобразимо по-интересни материали - информация, статии, коментари, анализи, размисли, отколкото в българската интернет-среда.
И най-беглият поглед може да потвърди, че материалите в руската интернет-среда са многократно по-задълбочени, по-интелигентни, по-умни, по-анализиращи и по-всеобхватни, отколкото материалите в българската интернет-среда по същите или сходни теми.
А не пиша или пиша сравнително рядко собственото си мнение, защото само глупак може да се стреми да бъде на всяко гърне мерудия. И щом има хора, които са размишлявали повече и по-задълбочено от мен по някои интересни въпроси, защо трябва да губя времето на публиката с моето мнение по същите въпроси?
Пък, когато опрем до нашите си български кривици, или, например, до резултатите от четвърт век демокрация, който ще „честваме“ само след 3-4 месеца - може и да се запитаме очи в очи, да речем, следното: "И какво ни донесе този четвърт век демокрация?"
Но това е друга тема...
Сега нека да видим анализа на Константин Душенов по темата „Кой прокарва паралелите между Путин и Хитлер и доколко правомерни са тези паралели?“

Приятно четене! Преводачът

ПУТИН = ХИТЛЕР?

.
Константин Душенов
директор на агенцията за аналитична информация
„Русь Православная“

Напоследък сред либералите от всякакви сортове и породи, както в Русия, така и в чужбина, последният писък на модата е да сравняват Путин с Хитлер. Онези, които дърдорят за това и които го тиражират, обикновено хабер си нямат от история и напълно се задоволяват с „демократичната си интуиция“ - която „демократична интуиция“ при правоверния либерал заменя мозъка, ръждясал от неупотреба.
Но какво ли ще видим, ако все пак разгледаме този въпрос от историческа гледна точка? Има ли основания за такъв паралел?
За начало трябва да се признае, че действително съществуват някои исторически аналогии между историята на Германия от 1930 те години и на Русия от 2010-те години. И в Германия, и в Русия в основата на геополитическите процеси лежи борбата на двата най-големи народа на Европа - немците и руснаците, които са унижени и оскърбени, ограбени, оклеветени и изкуствено разпокъсани, за възстановяване на националната и социална справедливост, за възсъединение и възраждане на тяхната независима и суверенна държавност.
Но внимателното вглеждане в тези аналогии води до твърде поучителни изводи.
Защо в Германия се появява Хитлер?
Защото след Първата световна война англо-саксонските политически елити с подкрепата на еврейските финансови олигарси решили окончателно да отстранят Германия от историческата сцена като свой вековен геополитически конкурент. Немците се възпротивили на това. Движението за национална съпротива било оглавено от Хитлер. Хитрите англичани успели да насочат енергията на оскърбения немски национализъм против СССР - и фюрерът си счупил главата при своя опит да завладее Русия.
След разпадането на СССР „световната задкулиса“ (същите тези англо-саксонци заедно със същите еврейски финансови елити) решиха, че онова, което успяха да направят с Германия, е време да бъде направено и с отслабената Русия. И много се обидиха, когато украинската криза показа, че Русия не желае безропотно да се заеме с публичното си самоубийство. Нещо повече, за разлика от Хитлер, те все не успяват да вкарат Путин в някаква крупна международна военна авантюра, което да им даде повод да обявят световен кръстоносен поход срещу „агресивния руски национализъм“.
Днес това се признава дори от такива безупречно либерални политолози, като, например, деканът на Факултета за световна политика във Висшата школа по икономика Сергей Караганов, който наскоро заяви:
„Сега се намираме в началото на кризата. В нейния център е Украйна. Но, като цяло, кризата носи много по-дълбок характер. Тя се състои в това, че Русия вече не иска да играе по досегашните правила, които аз наричам „версайлска политика с кадифени ръкавици“. Това е политиката, която провеждаха европейските страни-победителки спрямо Германия след Първата световна война. Тогава европейците, тласкани от алчност и омраза към разгромената Германия, натрапиха на Берлин, на немския народ унизителни условия за мир и чрез контрибуции отнемаха пари, територии. По този начин самите те подготвиха почвата за Втората световна война... Отговорност за нея носят изцяло европейските страни, които натрапиха на Германия Версайлския мир.
За съжаление, спрямо Русия, макар и в по-мека форма, се провеждаше същата политика. Макар, че нашите европейски и американски партньори предпочитаха да не мислят, а още по-малко - да говорят, за това.
В ситуацията с Украйна Русия отказа да играе по старите западни правила. Зад нейния отказ се обрисува много по-дълбока тенденция: все по-голяма част от света отказва да играе по старите западни правила. Светът става все по-малко про-западен. И макар, че именно Русия поради своя характер и смелост хвърли откритото предизвикателство към Запада, всички разбират, че зад тази нова Русия стоят и още нови велики държави, които биха искали Русия да победи. Ето защо онова, което се случва днес, представлява потенциално много голям обрат в отношенията между света и Запада“.
Така, че трябва да бъдат сравнявани не Путин и Хитлер - а днешните цинични, подли и страхливи лидери на Запада и техните исторически предшественици от 20-30-те години на миналия век, чиято наглост, подлост и страхливост (в това и едните, и другите мноооого! си приличат) в крайна сметка разпалиха пожара на Втората световна война.
Само че, за разлика от Хитлер, днес именно Путин е една от главните пречки за разпалването на нова Голяма война в Европа. А „Вашингтонският ЦК“, очевидно, няма нищо против такава война.
Да, днешният Путин, вече „руският Путин“, се появи като стихиен отговор на Руския народ на безпрецедентния по мащабите си опит на Запада да го унищожи окончателно като исторически субект, да го лиши от собствената му държава, от родната му земя, от славната му история и вековните му светини.
Но тук аналогиите с Германия свършват. Никакъв фашизъм никога не ще има в Русия. А ще има Руско Възкресение, неразривно свързано с възраждането на Светата Рус. В цялото величие на нейния национален блясък и в цялото смирение и кротост на нейното исконно православно благочестие.
По този въпрос „руският Златоуст“ митрополит Йоан (Сничьов) писа още през 1994 г:

.
Митрополит Йоан (Сничьов)

„Декларирайки необходимостта от общонародна солидарност като основа на обществения живот, фашизмът първоначално се появява на европейската сцена като обикновен консервативен мироглед за национално-държавно единство. Той активно, решително и все по-успешно се противопоставяло на вълните на космополитизма и „пролетарския интернационализъм“, които заливали континента след победата на руската революция и края на Първата световна война. В началото си фашизмът не изпъквал с нищо особено, като по своему продължавал традициите на европейския национален консерватизъм. Заявявайки за своя „надкласов“ характер, опирайки се на патриотичните чувства на широките маси и на техния стремеж към обуздаване на „дивия“ спекулативен пазар, към социална защита и справедливост, той уверено увеличавал броя на привържениците си, като обединявал националните, държавни лозунги с критика на икономическата система на капитализма. Тогава сякаш нищо не предсказвало неговата толкова бурна и кървава съдба...
Но колкото по-внимателно се вглеждаме в подробностите от еволюцията на немската национална идеология в междувоенния вериод, толкова по-очевиден става главният извод: нейните деградация и крах станали неизбежни точно в онзи момент, когато национал-социализмът отхвърлил християнската духовна традиция. Националното самосъзнание се оказало откъснато от животворните истини на вярата, които хармонично сливат в себе си смирението и мъжеството, доблестта и кротостта, силата и милосърдието.
В резултат това национално самосъзнание станало беззащитно пред съблазните и изкушенията на расовата горделивост, имперското властолюбие и пагубната, неудържима суета.
Немското национално движение постепенно отхвърлило християнството като свой духовен фундамент - и, в края на краищата, се смъкнало до най-низките форми на окултизъм, източна мистика и открито езичество.
Самообожаващата се горделивост - това е духовният идол на нацизма, в жертва на който идол се принася всичко: милосърдието, състраданието, любовта, съвестта и справедливостта. За онези, които „имат очи и виждат“, страшният опит на фашизма дава нагледен пример каква ужасяваща разрушителна енергия носят в себе си бездуховните анти-християнски идеи дори тогава, когато се прикриват с религиозно-национален параван“.
Настъпващото Руско Възкресение отхвърля всякакви фашистки съблазни по една проста причина. Тя е следната: неговата основа, фундамент и животворна движеща сила е Светото Православие, пълно с Божия благодат, която „дава на нямащите и лекува немощните“. Именно затова неговата цел не е господство и власт - а възвръщането на Русия и Руския народ върху пътя, който промислително им е предназначен от Бога: път на народ-богоносец, народ-сатаноборец, народ - пазител на светините и истините на вярата.
А скъпоценният щит, благодатното хранилище и защитник на Христовите истини е призвана да стане имперската държавност на Светата Рус - Третият Рим от „последните времена“.
Волно или неволно, съзнателно или несъзнателно, в разума си или в безумието си Хитлер и хитлерова Германия разрушавали и убивали.
Путин и путинска Русия съзидават и възраждат. Руската душа. Руският свят. Руската съдба. Руската слава...

.

Източник: http://www.ruskline.ru/

Превод: Любомир Чолаков
Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, се разрешава
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА.

По-удачни са сравненията с Бисмарк и с Петър I-ви.

Крадеца вика-дръжте крадеца.Никога Путин не е декларирал,че руснаците са висша раса.
Точно обратното,по американските филми ги представят като идиоти или с разкривени от злоба лица.Т.Е. внушава се чувство за виновност и малоценност(от висшите американци).