Наскоро няколко дни в България преминаха и под знака на честванията на спасението на българските евреи от фашистите – новинарски емисии, тв предавания …

Гледах по една наша телевизия предаване на тази тема: от една страна думи на благодарност от спасени евреи – от друга страна обидни думи към българите, че не са спасени македонските евреи. Нищо ново от години насам!

Зададох на участниците в предаването следният въпрос: “Защо еврейската общност и Израел не излязат с официална декларация по темата и да приключим със спора по този въпрос.”

Отговорът беше завоалиран с думи като: “отношенията по тази тема не са еднозначни”, те са “многопластови”,  “смениха се поколенията”  и т.н.

Сетих се, че преди години бях чел, че един от много известните еврейски родове в България е с особено мнение по този въпрос. 

А това, че някои от българските евреи са поискали да бъдат обещетени  за престоя им трудовите лагери до 1944 г., наистина ми дойде в повече!

И тъй като, никак не ми се иска за случаят с евреите през 1943 г. да важи фразата “Няма ненаказано добро!”, ще продължавам да настоявам за отговор на въпроса, който зададох на участниците в предаването!